Искрено и лично


Ще пиша какво мисля и как се чувствам в навечерието на националния празник… Този път няма да има софтуерни глупости, ще е лично, нищо че в блога няма категория за това…

Честит празник, българино, може и да се сещаш че имаш национален празник, сигурно си на работа (поне аз, преди да стана безработен на този ден бях, а утре доста от хората, които познавам са) и няма да ти е до освобождението… Нищо, догодина пак върви, заплата ти пак ще закъснява и пак ще е намалена, но ти си свикнал, нали?

А нима не усещате че докато съвестно ходите на работа (и съвестно си пиете ракията след работа), децата Ви се избиват по училищните лавки? А по-големите се избиват пред кръчмите? Излизат едни хора и съвестно заявяват че ще вземат мерки… А единствено вземат бонуси, а децата ни стават все по-тъпи и по-жестоки, а образование и здравеопазване напрактика липсват, а за условията на труд ми кажете Вие, ама тихо, да не чуе шефа…

Някои ще кажат че червените били виновни, други ще кажат сините, трети извънземните, искате ли аз да Ви кажа кой е виновен? Вървете пред едно огледало и погледнете в него, там ще видите виновника! През всичките години през които ни се изреждаха и сини, и червени, и всякакви други, този в огледалото мълча и търпя, къде от страх, къде от глупост… Е щом е мълчал може и да му е харесало, но не се ли замисли поне веднъж, какво наследство ще остави на тези след него?!

Явно, напук на общоприетото, българина не обича децата си, иначе не би допуснал да им остави такова наследство…

Погледна ли се вече в огледалото, българино, видя ли че от там те гледа един walker?!

И за финал, пак да пожелая честит празник, може и да ни е последния… Ние спряхме да сме нация, за какво ни е празник повече…

Advertisements

8 comments on “Искрено и лично

  1. Поздравления за поста. Абсолютно вярно. Допадна ми оприличаването с walker. Такива сме всички по-скоро само такива останахме (за съжаление). Истината е, че и аз чувствах „празника“ по същия начин. То реално няма какво да празнуваме на този ден само можем да се възхитим от историята ни и поглеждайки в сегашно време да пророним сълза за нас самите.

  2. Права си, празници като този, не се празнуват, те се чевстват!

    Благодаря ти че коментира, досега очаквах ако не друго, поне някой да ме напсува за това, че го наричам зомби… но уви, пълна апатия, апатия и може би страх, да не би личното мнение да бъде прочетено от някой, който не трябва…

    Аз бях доста войнствено настроен, когато писах това, но може би си права, да пророним сълза и да се оплачем сами, сигурно друг никой няма да го направи…

  3. Тъжното е, че вече няма герои които да водят народа. Останаха само гладни освирепели зомбита….И в такъв ден само осъзнаваме какво сме изгубили (говоря за личностите променили историята ни). Няма ги вече това е тъжното…

  4. Много силно послание Пею, браво! Но нищо няма да се измени. Всеки от нас гледа залъка. Всеки от нас се страхува. Мишките не правят лъвове. Не се изключвам сам, защото, защото. Няма значение. Не ще се събудим и не искаме.

  5. Знам че няма да се промени… Само си изказх мъката, знам и че няма да се събудим, вече не можем, толкова сме зомбирани че няма на къде… Голяма част от нас дори не се сещаме че с поведението си напрактика гоним децата си, да не използвам и по-крайни изрази… Обричаме ги да са слабообразовани и мизерстващи тук, или работещи гадна работа в чужбина (като втрото ще е за предпочитане).

    Ако успея да остарея (което никак не е сигурно) ще ме е срам да погледна младите в очите…

  6. Правилно си отбелязъл че всички ние сме си виновни, но защо имаме такива очаквания?Защо постоянно сравняваме миналото с настоящето и не гледаме към бъдещето? Според мен не ни трябват герои, трябва всички ние малко по малко да даваме пример на децата си и на околните, да мислим по-положително, да не живеем само с историята, а да търсим алтернативите и начините да вървим напред, а не само да копираме чуждото, което в доста случаи е неприложимо тук. Вярвам че това ако стане и задържим някакъв напредък, в собствените си очи няма да сме герои, но в тези на децата си постепенно ще се превърнем в такива ако полагаме основите на успеха. Може би най-голямата трудност е да преодолеем този скептицизъм, да имаме повече вяра в себе си и да отстраним някои вредни навици представяни и насаждани чрез реклами, „музика“ и шоута като успехи, традиции, български и т.н. Най-малкото което можем да правим през нета е да си търсим и отстояваме правата(в малките населени места хората сигурно са го правили 1 път в живота си), да оказваме натиск на институциите както и да им помагаме с идеи и предложения и т.н. Ако има силна и ясно изразена гражданска позиция все ще успеем да запалим двигателя макар и с манивела.Според мен е много важно да разберем всички ние дали винаги личният интерес е по-важен от обществения и вместо ситият да се опитва да вярва на гладния да се замисли дали съединението прави силата.

  7. Не мисля че в поста съм намесвал миналото ни, нито близкото, нито по-далечното. За всичко друго си прав/а. Точно липсата на (разумно) общество ме провокира да напиша този пост.

    От друга страна, ми пишеш скрит зад arin-ско айпи и с фалшива поща, това ли е примера ти? Малко ме обижда…

  8. Минало или бъдеще, живота си тече и ние сме в него.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s