Какво уби графичната среда на линукс


Не съм писал нищо отдавна, не съм превеждал още по-отдавна… Затова мисля че е време за една публикация, която хвърля светлина върху ситуацията с графичните среди. Написана е на 29-ти август от Migel de Icaza, единият от основателите и от основните разработчици на средата GNOME. Както ще разберете от написаното от него – бивш разработчик… За тези, които предпочитат оригинала: цък.

С цел текста да е по-лесно разбираем и от хората, които не се занимават с линукс, дизайн и програмиране, съм допуснал леки неточности, които по никакъв начин не променят смисъла на написаното.

И така, ето какво споделя Мигел:

„Истинската история.

Твърдия диск, където е домашната директория на моята Linux машина се повреди, така че трябваше да го заменя с нов. Тъй като тази машина живее под бюрото ми, аз трябваше да откача всички кабели, да го сменя, и да свържа всичко, отново.

Все стандартни неща. Включих монитора и клавиатурата, включих мишката, но когато стигнах до кабела на високоговорителите, аз просто го прескочих…

Може би се чудите защо не свързах аудиото?

Защото ще забие отново и ще ме принуди да тръгна на ловна експедиция, за да разбера повече, отколкото някога съм искал да знам за новата аудио система и технологията на драйверите, които използвам!

Преди няколко дни по телефона си говорих с Klint Finley, който написа статия, озаглавена OSX уби Linux. Началната идея се зароди от моето мнение за обвивката на Gnome 3 и конкурентните обвивки на Ubuntu Unity и Xfce.

Лично аз съм много доволен от Gnome Shell, мисля, че екипа, който го сглоби свърши страхотна работа, и е невероятно, как той позволи на Gnome дизайнерите, които правят само дизайн, да почнат най-от начало и да разширяват обвивкатаката, да подобряват потребителския интерфейс с прототипни неща, без да им се налага да молят някой хакер да приспособява нещо. Вероятно има нужда от някоя поправка или добавка, но със сигурност има към кого да се обърнат.

Какво се обърка с графичната среда на Linux.

По мое мнение, проблемът с графичната среда на Linux се корени в културата на разработване, която се създаде около него.

Линус, въпреки че е човека, който програмира ядрото на най-ниско ниво, даде тон в нашата общност още преди години, когато отхвърли бинарната съвместимост на драйверите на устройствата. Хората, които пишат ядрото може и да имат уважителни причини за това, и може да са принудили индустрията да играе по техните правила, но хората, които правят графичната среда, нямат силата, която те имат. Но ние спазихме изискванията им.

Изискванията към нашата общност бяха истинско инженерно предизвикателсво: Никакъв остарял код в нашия изходен код, да няма никакъв счупен дизайн, искаме чист и красив дизайн, искаме да се премахнат всички следи от лоши или лошо приложени идеи в нашия изходен код.

И ние го направихме.

Ние отхвърлихме API-та, защото имало по-добър начин. Премахнахме функционалности, защото „този подход е грешен“, грешките почваха от „това е дупка в сигурността“ и стигаха до „това не отговаря на новия стил, който използваме“.

Заменихме основни подсистеми в операционната система. Създадохме съвместимост между слоеве, които наистина не са нито съвместими, нито са поддържани. Когато казвахме „това не работи“, общата им реакция беше „вие го правите грешно“.

Второто измерение на проблема е, че няма две Линукс дистрибуции, които да са съгласни кои да са основните компоненти на системата. Или те не са съгласни с графиката, или със синхронизирането, или имат конкурентни реализации за същата функционалност.

Усилията да се стандартизира ядрото с набор от основни библиотеки биваха подкопавани от дистрибуците в деня, в който заемеха водеща позиция. Който е на върха не иска да прави никакви отстъпки, които биха помогнали на други дистрибуции да се изравнят с него. Несъвместимостта се превърна в начин на придобиване на пазарен дял. Стратегия, която продължава да бъде водеща в света на Linux.

Да обобщим: (а) От една страна: Нещата се променят твърде бързо, всичко се счупи, както при свободните програми, така и при затворените; (б) Несъвместимост между различните Linux дистрибуции.

Това убива екосистемата за независимите разработчици, които се опитват да създават потребителската среда. Вие ще се опитате, ще дадете най-доброто от себе си, за да получите подкрепата на „топ“ дистрибуцията или, ако сте късметлии, на „челната тройка“ дистрибуции. Само за да разберете че след шест месеца, вашият софтуер вече не работи.

На независимите разработчици им стана много трудно да поддържат потребителския интерфейс.

Но въпреки това, в Linux света все още вярвахме, че можем да създадем всичко, като софтуер с отворен код. Linux вече има стабилни пакети за управление на софтуер и за предварително актуализиране. Свършихме добра работа, като се имат предвид нашите цели и различия.

Но пропускахме голямата картина. Ние отчуждихме много независими разработчици. И ги пратихме в раждащата се екосистема на OSX AppStore на Apple. А тя е нещо, което е невъзможно да се постигне с Linux днес.

Възходът на OSX

Когато стартира, OSX в никакъв случай не беше много сложна Unix система. Тя имаше старо ядро, стар външен вид, лоша съвместимост със съвременния Unix, примитивни инструменти за разработка но и много хубав потребителски интерфейс.

С течение на времето Apple премахнаха по-голямата част от проблемите, останали от Unix – подобриха съвместимостта, подобриха ядрото си, повече софтуер с отворен код започна да работи и нещата при тях станаха много иновативни.

Най-прагматичните Linux разработчици постепенно промениха вижданията си и от „света се управлява от отворения код“ на „интернет е голям“. Други установиха, че пренастройването на аудио картата на всеки шест месеца, за да слушаш музика и трудностите за гледане на видео в Linux не си струват. И хората започнаха да минават на OSX.

Много хакери преминаха на OSX. Това е един добре изглеждащ Unix, с работещо аудио, с PDF четец, с работещи видео драйвери, с кодеци за гледане на филми и в крайна сметка, една много приятна система. Стабилна система с много разширения и с възможности за конфигуриране.

Що се отнася до мен, аз се влюбих в моя iPhone, така че използването на Mac стана задължително. Но след като бях вложил толкова усилия в разработката на графична среда за Linux, чувствах дълбока вина, защото харесах OSX и започнах да работя на нея.

Къде сбъркахме

Обратна несъвместимост и несъвместимостта между Linux дистрибуциите никак не е секси. Това също така не е интересен проблем за решаване. Никой не иска да върши тази работа, всеки иска да прави нововъведения, и да е отговорен за следващата велика фунционалност на Linux.

Така че в Linux останаха идеалисти, които искат да създадат възможно най-добрата система, и които не се замислят за скучни подробности като поддръжка и обратна съвместимост.

В същото време, все още може да се стартира Photoshop-а от 2001, който излезе по времето на XP и на Windows 8. И все още може да изпълнявате старите си OSX програми и на новия Mountain Lion.

През февруари присъствах на FOSDEM и двама мои приятели се кикотеха от вълнение, как планират да пуснат новата си система, която щяла да принуди много други приложения да бъдат променени, за да продължат да работят. Тях не ги беше грижа за крайния потребител, но всеки един Linux потребител ще плати цената.

Този ден спрях да се чувствам виновен за новата си любов към OSX.“

Advertisements

7 comments on “Какво уби графичната среда на линукс

  1. Поздравления за добрия превод… Не ми се коментира съдържанието, но ако бях на 15-16 сигурно щях да се разплача, само че съм стар циник и просто ще си замълча. Е… ако ми вдигнат два пъти заплатата ще си купя и аз мак, но скоро не се очертава 🙂

  2. Постарах се превода да е разбираем за всички, не само за линуксаджии и прочие… Благодаря за оценката!

    Не сме циници, само се правим на такива. 😉

  3. Преводът не е лош наистина и засяга доста важен и наболял проблем в средите на F(L)OSS.

    Само че наличието на правописни и пунктуационни грешки разваля доброто общо впечатление от превода по смисъл. Мисля, че е време да научите, че пунктуацията и синтаксисът са РАЗЛИЧНИ в/за различните езици, поради което е силно неграмотно и невежо при превод да запазвате английския синтаксис (словоред) и пунктуация (особено по отношение на запетаите, които на книжовен български език се слагат на други места или въобще не се слагат за разлика от английския език).

    Качествените български преводачи, редактори и коректори след 1990-та година просто изчезнаха и в момента „журналистите“ пишат статиите си с махленско-политкоректния тоалетен език, с който си служат на улицата или изпълняват платена поръчка за статия…

    Голямата част от преводите на книги от чужд език на български език след 1990-та година е под всякаква критика и говори за ширещата се и възприемаща все по-застрашителни мащаби МАСОВА неграмотност на българското население.

    Предвид силното влошаване на икономическите, политическите, обществените, културните и най-вече на духовните условия на макро- и микроклимата у нас, не е много далеч от истината предположението, че до 15-20 години (максимум!) няма да има и един грамотен българин, който да може да напише текст без да допусне маса правописни, пунктуационни и т.н. видове грешки… Да не говорим, че дотогава циганите ще са мнозинството от населението на страната (а има изгледи и за вълни от гладни и многодетни емигранти от Изток…)…

    Просто модното англицизиране уби родния ни език, а промитата от масовата (долнопробна и силно манипулативна) глобализационна поп-култура българска младеж се поддаде на западната пропаганда почти без бой и САМО за 20 и няколко години българската култура и духовност бяха унищожени напълно…

    А смешниците от МОМН само доунищожават образованието и искат от учениците неща, които самите те не умеят, например това да пишат грамотно и да могат да мислят самостоятелно и критически за всичко (което, за съжаление или за радост, НЕ може да се научи в „образователната“ система, а само чрез личен опит, преживявания, мислене и действия).

    Останаха само евтините „културтрегери“, които просто копират некадърно (долнопробни) западни тенденции без въобще да мислят…
    Щях да ги разбера („културтрегерите“), ако поне се опитваха да въплътят някаква оригинална синтезна и дълбоко българска идея при взаимстването на чуждестранни тенденции, технологии и идеи, но те и това не опитват, а ако въобще опитват – го правят по каруцарски начин чрез лепването на едно изображение от тип .JP(E)G (с качество от 50%, т.е. силно компресирано и грозно замазано изображение) и чрез изтепосването на неграмотно написани текстове на маймуница (каквито вече са налице и като „рекламни“ пана в големите градове)…

    Да плача ли, или да замълча? Народе????

    Това беше забележката ми по превода и по ситуацията с българския език, култура (която вече не съществува…) и нация (особено българския етнос) въобще.

    * * *

    Иначе самата тема за убиването на графичните среди за ГНУ/Линукс е много дълга и противоречива и лично аз ще я обобщя по следния начин (разбира се, това е лично субективно мнение, тъй че не е нужно да се съгласите с мен):

    Просто корпоративните финансови инжекции са по-голям стимул за подобряването на графичните среди на затворените операционни системи като Macintosh OS X и Windows 7/8(+), а поради разногласията и огромното разнообразие на недотам стабилни графични среди за ГНУ/Линукс, дистрибуциите на ГНУ/Линукс нямат особено голям дял по отношение на брой потребители на настолни компютри и лаптопи (поне по „официални“ данни).

    Разбира се, дистрибуциите на ГНУ/Линукс станаха известни и сред немалко хора в последните 5-10 години, и даже се ползват повече от всякога именно в днешно време, но постоянните НЕОБМИСЛЕНИ и НЕОБСЪДЕНИ с общността промени от страна на разработчиците на дистрибуциите карат обикновените потребители или да се съсредоточат само в използването на 1 от по-известните и сравнително стабилни дистрибуции, или да се върнат към бозата M$ Windoze или корпоративната ОС-а за hipster-и и глезени дизайнери и художници Mac OS X. Те са стабилни и не се променят особено във времето, поради което са удобни за borg културата на масовото общество… И, да, WinXP SP3 и Win7 бяха последните що-годе ползваеми издания на бозичката, а Windows 8 (и изданията на M$ Windows след осмицата) е пълен провал, подигравка и боклук.

    Колкото до Убунту – те пък тръгнаха да правят Mac OS X v2, което е задънена улица, защото Макинтош вече го има налице, само че е платен и работи само на компютри по поръчка и по спецификация на Apple, Inc.

    А това, че ГНОМ 3.0 е боклук и не става за сериозна работа с компютри, е пределно ясно за използващите компютри хора, които не използват личния си компютър само за гледане на малоумни сериали или за игра на малоумни игри с „яки“ 3D ефекти…

    П.П. Може би решението е всеки сам да си прави собствена дистрибуция според нуждите и желанията си и само между другото да я предлага и за ползване от евентуално заинтересовани от ползването на друга дистрибуция потребители, които обаче не бива да очакват кой знае каква поддръжка от страна на разработчиците на съответната малка дистрибуция. Другият вариант е виртуализацията чрез програми като VMWare и Oracle VirtualBox, или пък оставането с по-стабилните и известни дистрибуции, като Arch Linux, Linux Mint, Debian и т.н.

    А корпоративната вълна по пропагандиране на „облачните“ технологии, тъпите таблети и „всичко да е в Интернет чрез HTML5 + CSS3 + JavaScript + еди-какво-си“ е просто опит да се вземат данните на потребителя и да се „преместят“ в „облака“, което е просто начин контролът върху компютъра и личната информация на него да се премести от ръцете на самия собственик и ползвател на компютъра в ръчичките на корпоративни магнати с пари за суперкомпютри и множество сгради, натъпкани до козирката с частни корпоративни сървърни компютри (= Google, Oracle, Apple и т.н. централизационни проекти на правителствата).

    Take your pick and enjoy the ‘ride’, gentlemen and ladies, както се казва… 😉

    П.П.П. Кулинарните ви рецепти, публикувани в този блог, са много добри: поздрави за споделянето им, пробвахме някои от тях в домашни условия и резултатите бяха доволно вкусни! Благодаря за това, че ги споделяте с аудиторията си и добър апетит и на вас! 🙂

  4. Радвам се че рецептите са ви харесали, оценяваме го!

    Относно качеството на превода… Не съм нито журналист, нито редактор, нито професионален преводач (ясно е че си личи), аз съм просто обикновен линукс потребител и нямам претенции за нищо повече… Затова и превода си е такъв, а и на всичко отгоре се опитах да предам публикацията на един испаноговорящ човек, но написана на английски, без да добавям или да променям нещо… Разбира се, всеки може да прочете текста в оригинал, има линк още в началото.

    За упадъка на образованието, културата и за всичко останало си прав и от дължината на коментара си личи че си насъбрал отдавна… Може би правилният въпрос тук е „Аз какво правя, за да не се случва това?“, а не кой какво не е направил. Защото всичко започва от човека в огледалото… Но това не е тема на публикацията ми.

    Ако изхождаме от гледна точка на това че линукс дистрибуциите трябва да стават все по-масови, идеята всеки сам да си прави дистрибуция не седи добре, никак даже, повечето хора нямат и не искат да имат такива познания че да си правят сами дистрибуции. Нито пък желание. И въобще идеята не е ли да инсталираш и всичко да заработи? Без да се занимаваш с настройки на графични среди, библиотеки, драйвери, кодировка на текст и пр.

    Пътя на Убунту е една дистрибуция с една графична среда. И в този смисъл, да, прилича на Ос Х, но ако човек се абстрахира от това, с което е свикнал в Уиндоус, може и да открие че Юнити не е чак толкова лошо (вече), да малко е бавно, но това по-скоро е от компиз, и май вече правят планове до следващата версия с дълга поддръжка да се отърват от него… Има за какво да бъдат критикувани, но критиките ще са все за неща, за които на обикновения потребител не му пука…

    А за осмицата, облачните технологии и другите ти разсъждения, няма какво да добавя – като си прав, прав си!

  5. Статията е много хубава и е стара истина че „много баби -хилаво дете“
    ,свободния код е нож с 2 остриета – тоест хубаво е че е безплатен но не е хубаво че всеки може да си бута каквото му скимне и затова нито една програма не може да поеме предизвикателствата и проблемите на някаква луда ОС която е отворен код и хиляди несъвместими дистрибуции и стотици графични среди.
    за уиндоус понятието – Windows ALL е гордост и недостижимо предизвикателство за останалите ОС.
    Уиндос се гордеее със заключения код и съвместимоста си както от долу на горе така и обратно и това е мъдрост на предвидливите и мислещите програмисти а не просто набивачи на неработещ код като линуксаджиите.
    Предимствата на Уиндоус като леснота и простота на иснталиране , конфигуриране и използване и стабилност и много образие от приложен софтуер за него няма да бъдат стигнати векове напред.
    Това е мъдроста на ръководството на Маикрософт и погледа в бъдещето.
    Огромната платена армия умни програмисти от нея ще спечели всяка битка за пазара и сърцето на потребителя на най-ниска цена но не безплатно.
    Успеха на Маискрософт се крие във финансовия гении на Бил Гитс които измисли програмирането за пари и затова успя да събере наи-голяма и професионална армия специалисти която е непобедима.
    Това с тези изцепки като ГНУ лицензите не може да стане преди 199999999 година след третата ера даже.
    НА един потребител колкото и да го тъпчеш с безплатни гнили домати тои пак ще си купува или ако няма пари ще краде от скъпите хубави домати на пазара.
    Срещу икономическата логика не може да се бори никой.
    Аз съм по професия уиндоус програмист и програмирам и микропроцесори и микроконтролери и с гну лицензи не мога да храня семеиство както и на скаипа колегите програмисти са над 25 и нито един не е съгласен да програмира за линукс.
    Така че Линукс не може да се надява на широка обществена поддръжка от високо квалифицирани специалисти защото няма икономическа логика в него.
    На него професионалистите може да гледаме само с потресаващо недоумение както се гледа на грамофон от 12 ти век.

  6. Публикацията е стара, но не мога да се сдържа и да не коментирам последните думи на Росен Пенев.
    По-правилният израз би бил „някои професионалисти“.
    Е, аз не съм професионален програмист, но знам, че много хора (не точно в България) си изкарват хляба пишейки код за Линукс. А някои печелят просто като намаляват разходите си избягвайки покупката на скъпи лицензи. Както беше казал някакъв милиардер, спестеният милион е спечелен милион. И до колкото ми е известно в Линукс се печели не от лицензи, а от поддръжка.
    Иначе съм съгласен, че многото дистрибуции са объркващи за обикновен потребител. Но пък и това е част от демокрацията, възможността да избереш това, което ти харесва. Няма съмнение, че една централизация би развила всеки проект, и Андроид го доказа. Само някой непосветен или незаинтересован не знае че в основата му стои ядрото на Линукс. Някъде четох изказване на Линус Торвалдс относно възхода на Андроид. Беше нещо от сорта на продайте на хората устройство с инсталирана операционна система и те ще се научат да я ползват. Точно каквото преди години правеха, пък и още правят от Майкрософт,.
    А къде е тяхната мобилна ОС? Лично аз направих грешка преди три години и си купих Dell Venue Pro. Ами даже нямаше превод на български, а като поиска да се обнови до по-нова версия преди няколко месеца, след няколко рестарта угасна. И повече не запали. Да не говорим за приложенията. 10:1 в полза на Андроид. Като повечето платени там са с уточнението „покупки в приложението“, т.е. потребителят плаща за услуга, а не за лиценз.
    Друга причина за доминацията на Уиндоус са игрите, може би дори това е главната. Всяко дете обича да играе. И когато за да играе някоя нашумяла игра (Counter Strike примерно преди години) се налага да ползва уин, то свиква с него. И когато порасне и започне работа някъде, където се иска елементарна компютърна грамотност, какво ще прави ако работодателят му предостави Линукс машина? Ще се наложи „преквалификация“, която за шефа няма да е скъпа, но ще му загуби време. Затова е по-добре да му даде нещо познато, нещо с което от малък е свикнал пък ако ще да го е пиратствал и да започне да работи.
    И още мога да пиша по тая тема, но не искам. Ще я завърша с приказката – за всеки влак си има пътници.
    Относно графичната среда обаче имам какво да кажа.
    Пробвал съм ги всички по-известни, някои за седмица, други за около месец. И Cinnamon смея да твърдя е най-близо до навиците ми придобити от ползването на Уиндоус. О да, пиратствам още от времето на DOS 5.0, и първите наченки на графична среда в лицето на dos shell 🙂 ! И пак стигаме до правото на избор. С колко графични среди може да се похвали Уиндоус? Една.
    Чакам с нетърпение Mint 17 за да видя какво са измайсторили непрофесионалистите. Та си мисля, че сме свидетели как графичната среда се възражда!
    В заключение само ще кажа, че за да си свободен трябва да искаш да си свободен. И това се отнася не само когато се говори за софтуер.
    Пък доматите гният по-бързо когато не са заразени с мизерии 🙂

  7. След изчерпателнителните коментари, мисля че е редно и аз да споделя нещо…

    Но преди това – Росен, Васил, благодаря за изразеното мнение!

    Не мислех да вземам отношение по коментара на Росен, защото там нещата изглеждат ясни, на него Windows му помага да изкарва пари и за него всичко е супер, но… Някои неща просто не са верни!

    Уиндоус определено НЕ се инсталира по лесно от линукс, особено когато се стигне до момента с ъпдейтите нещата стават трагични, и не, не е от интернет връзката…

    Ново-инсталирано линукс дистро се ъпдейтва за 12-15 мин. (заедно с драйверите на видеото и офиса), а за една седмица (или недай си боже – ХР) отиват часове в ъпдейти, драйвери и инсталиране на офис пакет (който, ако си избрал, този който ти предлага производителя на ОС-та се плаща допълнително)…

    И като стана дума за пари… Нищо че всички сме пирати, знаеш ли, когато си „купиш уиндоус“, за какво всъщност плащаш? Ще ти кажа… Плащаш за правото да ползваш системата, при определени условия, като самата система си остава собственост на М$! Друго условие е че ти не си администратор на системата, администратор е потребителя system, който има по-големи права от теб и има достъп там, където ти по договор не трябва да припарваш…

    Не мерси…

    Значи да обобщим, плащаме за ос и офис пакет, която остава чужда собственост и ни е казано че ако пипаме където не трябва ще ни бият през пръстите, ъпдейтваме и слагаме драйвери няколко часа и после какво? Имаме едни недодялани програми за преглед на снимки и текст, трябва да търсим с какво да сменим поне текстовия редактор, да търсим (купим) програма за преглед на архиви, за монтиране на iso файлове (да, експлоръра на осмицата може – какъв прогрес, файловите мениджъри на линукс го могат от години!)

    Е, не мерси…

    Това не го казваме просто аз и още пет души, това наскоро го каза дори Меркел: „Германия ще преосмисли необходимостта от попука на бъдещи лицензи за уиндоус“. Преди нея го казаха Русия, Испания, Италия, Франция, дори Румънските университети вече са на линукс! За борсите, космическите агенции, подводниците и дейта центровете, предполагам знаеш….

    Така че, Росене, щом си доволен от Уиндоус, ок стой си с него, но Моля, не се дръж като пиян рекламен агент…

    Да, откъм графични среди нещата в Гну/Линукс са интересни… Но мисля че последната година всичко се нормализира… А в КДЕ са си били нормални винаги, юзърите които са си на кде сигурно се чудят на акъла на гном юзърите… 🙂

    А относно Cinnamon и Linux Mint, това е проект, който се развива по начин, който ме кара да адмирирам създателя на проекта и екипа. Няколко пъти съм споменавал че това е единственото разумно нещо, което се е случвало, след като Каноникъл и Гном почнаха да правят глупости…

    За две години Cinnamon вече е самостоятелна графична среда, а след пет години, онова нещо юнити си остава плъгин на компиз и колкото и сектантите от Каноникъл да плюят по минт, колко му била сбъркана концепцията, дизайна и бла-бла… класацията на distrowatch говори достатъчно, броя на шотовоте в deviantart и gnome-look, броя на темите за Cinnamon също говорят друго! А въпроса „как да сменя наутилус с немо“ е един от най-задаваните въпроси… Ами явно обичаме да ни е грозно и нищо не разбираме от това как трябва да стават нещата…

    Но пък лично аз, ако исках някой да ми казва как трябва да стават нещата, едва ли щях да ползвам линукс…

    Айде че се увлякох… 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s